По-евтино отопление през зимата:
Взимате две хъскита и ги оставяте в една от стаите, като барикадирате всички изходи.
Излизате за 1-2 часа.
Връщате се и влизате в сауна.
Пробвайте и вие!
петък, 22 октомври 2010 г.
Експеримент
По-евтино отопление през зимата:
Взимате две хъскита и ги оставяте в една от стаите, като барикадирате всички изходи.
Излизате за 1-2 часа.
Връщате се и влизате в сауна.
Пробвайте и вие!
петък, 15 октомври 2010 г.
Вътре или вън...дилемата
От твоето хъски:
Защо си мислиш, че щом имам дебела козина и всички ми викат "зимно куче" аз трябва да спя на двор или пък на тераса? Нима това, че дебелия кожух ми доставя нужното количество топлина за да издържам и на -40C означава че задължително трябва да ме изпъдиш навън? Аз те обичам, обичам и леглото ти. Предпочитам да спя свряно в ръцете ти, отколкото изоставено навън в лично моята си перфектна къщичка! Предпочитам да те карам да се препотиш 30 пъти, когато няма парно, а навън е -20. Не го правя заради теб, не си мисли така. Просто обичам леглото ти. Обичам дебелото одеало, с което се завиваш. От него става чудесен чаршаф. Обичам и огромната възглавница, на която спиш. Главата ми идеално пасва в нея. Обичам да разчекна всичките си крайници върху огромното ти легло и да не остане място за теб. Обичам да се правя на заспало, когато ме ръгаш и буташ да се мръдна. Не обичам да спя и на пода, там не е меко. Не е комфортно. Няма нищо, на което да подпра изморената си глава след цял ден тревоги за световния мир. Защо ти не спиш на пода? Може би ще ти хареса...
Защо си мислиш, че щом имам дебела козина и всички ми викат "зимно куче" аз трябва да спя на двор или пък на тераса? Нима това, че дебелия кожух ми доставя нужното количество топлина за да издържам и на -40C означава че задължително трябва да ме изпъдиш навън? Аз те обичам, обичам и леглото ти. Предпочитам да спя свряно в ръцете ти, отколкото изоставено навън в лично моята си перфектна къщичка! Предпочитам да те карам да се препотиш 30 пъти, когато няма парно, а навън е -20. Не го правя заради теб, не си мисли така. Просто обичам леглото ти. Обичам дебелото одеало, с което се завиваш. От него става чудесен чаршаф. Обичам и огромната възглавница, на която спиш. Главата ми идеално пасва в нея. Обичам да разчекна всичките си крайници върху огромното ти легло и да не остане място за теб. Обичам да се правя на заспало, когато ме ръгаш и буташ да се мръдна. Не обичам да спя и на пода, там не е меко. Не е комфортно. Няма нищо, на което да подпра изморената си глава след цял ден тревоги за световния мир. Защо ти не спиш на пода? Може би ще ти хареса...
събота, 21 август 2010 г.
Няма нищо по-романтично...
Няма нищо по-романтично от две хъскита отблагодаряващи се за получената храна с няколко свежи лигави целувки за добро утро. Идилията би била абсолютна, ако към целувките не прибавяха и сочни оригвания, които някак развалят романтиката на момента и я превръщат в тъпа американска комедия с главен герой дебел чичко, който ще наречем "Дебел Чичка". Всичко което прави Чичка във филма е да яде пред телевизора, потникът му да е загубил първоначалния си цвят от толкова кетчуп и мазнотийки,а Чичка да се оригва след всяка глътка бира.
неделя, 18 април 2010 г.
Добре дошли в София!
Споделена неволя, все още цяла невелоя...
Преки участници:
1.Люлинска превъзходна и компания
2.Бини
3.Прешъс
4.Екоравновесие
От няколко месеца насам пред блока на Бини си е намерила място под слънцето една люлинска превъзходна, много вероятно изхвърлена.
Говорим за период от около 5 месеца.
Кучето е ДОСТА(меко казано) агресивно към Бини и Прешъс. Най-вече към тях. За разлика от повечето улични кучета, като му шътнеш или като се наведеш "в символичен жест, че взимаш камък или пръчка" не реагира. Бяхме в пряк двубой една хубава сутрин, когато ми се случи да остана в Бини за вечерта. 15 минути си се зъбехме една на друга. 15 минути, хора! Не преувеличавам! Нямам точен мерник и съм си недоскив, така че мятах някакви подръчни материали на посоки. Като се има предвид, че ако говорим в навлизане на територии ТЯ навлезе в моята, аз просто се опитвах да се прибера с Прешъс във входа, тя застана отпред и не ме пускаше да мина. Най-накрая, понеже съм див безумец, успях да я изтикам на 7-8м от мен и се възползвах от временната си победа и се прибрах в блока, преди отново да се е спуснала. Но това съм аз...след като съм влизала в ръкопашен бой с всякакви кучета, за да измъквам простодушния глупак от зъбите им, трудно ме впечатлява каквото и да било агресивно поведение, особено ако имам куче до себе си(просто ми дава някаква самоувереност, която нямам ако съм сама срещу агресивно куче).
Кучето буквално не позволява на Бини да излезе от тях! Усети ли я че слиза застава пред вратата на блока, лае и напада! Ако пък не дай си боже успее да излезе не я пуска да си влезе.
Тук идва приносът на "Екоравновесие", които от началото на февруари всяка седмица обещават, че ще дойдат и ще приберат кучето. Дошли веднъж и казали, че не било агресивно и че щели да го кастрират и да го върнат. Накрая се съгласили да го кастрират и да го преместят някъде другате, но от това "накрая" до сега...резултат никакъв. Последно обещали, че ще дойдат в събота(до колкото знам, те в събота не работят) и ще го приберат. Е, днес сме неделя...кучето все още е там.
Добре дошли в София.
Преки участници:
1.Люлинска превъзходна и компания
2.Бини
3.Прешъс
4.Екоравновесие
От няколко месеца насам пред блока на Бини си е намерила място под слънцето една люлинска превъзходна, много вероятно изхвърлена.
Говорим за период от около 5 месеца.
Кучето е ДОСТА(меко казано) агресивно към Бини и Прешъс. Най-вече към тях. За разлика от повечето улични кучета, като му шътнеш или като се наведеш "в символичен жест, че взимаш камък или пръчка" не реагира. Бяхме в пряк двубой една хубава сутрин, когато ми се случи да остана в Бини за вечерта. 15 минути си се зъбехме една на друга. 15 минути, хора! Не преувеличавам! Нямам точен мерник и съм си недоскив, така че мятах някакви подръчни материали на посоки. Като се има предвид, че ако говорим в навлизане на територии ТЯ навлезе в моята, аз просто се опитвах да се прибера с Прешъс във входа, тя застана отпред и не ме пускаше да мина. Най-накрая, понеже съм див безумец, успях да я изтикам на 7-8м от мен и се възползвах от временната си победа и се прибрах в блока, преди отново да се е спуснала. Но това съм аз...след като съм влизала в ръкопашен бой с всякакви кучета, за да измъквам простодушния глупак от зъбите им, трудно ме впечатлява каквото и да било агресивно поведение, особено ако имам куче до себе си(просто ми дава някаква самоувереност, която нямам ако съм сама срещу агресивно куче).
Кучето буквално не позволява на Бини да излезе от тях! Усети ли я че слиза застава пред вратата на блока, лае и напада! Ако пък не дай си боже успее да излезе не я пуска да си влезе.
Тук идва приносът на "Екоравновесие", които от началото на февруари всяка седмица обещават, че ще дойдат и ще приберат кучето. Дошли веднъж и казали, че не било агресивно и че щели да го кастрират и да го върнат. Накрая се съгласили да го кастрират и да го преместят някъде другате, но от това "накрая" до сега...резултат никакъв. Последно обещали, че ще дойдат в събота(до колкото знам, те в събота не работят) и ще го приберат. Е, днес сме неделя...кучето все още е там.
Добре дошли в София.
четвъртък, 4 февруари 2010 г.
За командите
Ще започна с тези, които Джек научи най-лесно.
1. Седни.
Не подценявайте тази команда! Тя е зла!
Учи се най-лесно. И понеже навсякъде я наричат "полезна" или "основна" е една от първите, които ще научите с кучето си.
И е доста лесна за учене...натискате дупето на кучето, казвайки седни и после му пробутвате наградка, за дето безпроблемно се е поддало на вашия натиск. След около 5 пъти така и още 10, когато сте го хванали да сяда и ще изпадали в дива еуфория, кучето запомня какво е седни.
И изпълнява.
Лошото идва нататък.
Джек от мързел сядаше, когато подавах каквото и да било команда.
"Стоойка", той сяда.
"Легни", той сяда.
Когато си взема второ куче по-скоро бих го научила първо да прави предно и задно салто, а след това да сяда.
Друга доста лесна команда беше "дай лапа".
Нея я научихме за има няма 1 ден-15 минути обяснение.
Взимам лапата-"Дай лапа", награда.
"Легни" беше малко по-трудно.
Главно защото не знаех, че баба ми се била заела с "обучението" на кучето.
Аз учех Джек на тази команда, като я наричах "Долу", за да не звучи близка до "Седни".
Баба ми, която по цял ден си стои вкъщи и дразни кучето обаче решила, че "легни" е къде по-подходящо.
И така, аз дни наред се мъчех да науча Джек да "ляга", докато един хубав ден тя не ме викна при нея и каза "Ела да видиш на какво научих кучето ти?"
Тогава си казах на акъла "Какво ще ми покаже, как го е научила да бъде безобразно лигав" и тогава тя каза на Джек да легне и той легна!
За жалост това е единствения успешен опит в треньорската кариера на бабет.
"Скок"
Скок научихме с прескачане на пейки.
Първо аз, после той.
После минахме на по-високи препятския, като огради, разни неизвестни приспособления по детските площадки и прочие. Постепенно(когато минахме на оградите, които аз не можех да прескоча), спрях да скачам с него и го оставих сам да си хвърчи. Доста добре му се отдава.
"Стой"
"Стой" или "Стойка" научи покрай изложбите, така че отново нямам голяма заслуга в поставянето на корените. По-нататък просто доразвих командата, като "на място", а аз се отдалечавах.
Първоначално не схващаше особено. Но постепенно успявах да увелича дистанцията без той да мърда.
Тази команда все още не му е много ясна. Или просто се прави на ударен за нея.
"Ела тук" все още ни е болна тема.
Единствения начин да ме чуе, когато го викам е да сме сами и на поне километър от нас да няма нищо! АМА НИЩО!
Останалите по-"циркаджийски" команди сме учили или с помощта на форума dog.bg или с помощ на Youtube:D
1. Седни.
Не подценявайте тази команда! Тя е зла!
Учи се най-лесно. И понеже навсякъде я наричат "полезна" или "основна" е една от първите, които ще научите с кучето си.
И е доста лесна за учене...натискате дупето на кучето, казвайки седни и после му пробутвате наградка, за дето безпроблемно се е поддало на вашия натиск. След около 5 пъти така и още 10, когато сте го хванали да сяда и ще изпадали в дива еуфория, кучето запомня какво е седни.
И изпълнява.
Лошото идва нататък.
Джек от мързел сядаше, когато подавах каквото и да било команда.
"Стоойка", той сяда.
"Легни", той сяда.
Когато си взема второ куче по-скоро бих го научила първо да прави предно и задно салто, а след това да сяда.
Друга доста лесна команда беше "дай лапа".
Нея я научихме за има няма 1 ден-15 минути обяснение.
Взимам лапата-"Дай лапа", награда.
"Легни" беше малко по-трудно.
Главно защото не знаех, че баба ми се била заела с "обучението" на кучето.
Аз учех Джек на тази команда, като я наричах "Долу", за да не звучи близка до "Седни".
Баба ми, която по цял ден си стои вкъщи и дразни кучето обаче решила, че "легни" е къде по-подходящо.
И така, аз дни наред се мъчех да науча Джек да "ляга", докато един хубав ден тя не ме викна при нея и каза "Ела да видиш на какво научих кучето ти?"
Тогава си казах на акъла "Какво ще ми покаже, как го е научила да бъде безобразно лигав" и тогава тя каза на Джек да легне и той легна!
За жалост това е единствения успешен опит в треньорската кариера на бабет.
"Скок"
Скок научихме с прескачане на пейки.
Първо аз, после той.
После минахме на по-високи препятския, като огради, разни неизвестни приспособления по детските площадки и прочие. Постепенно(когато минахме на оградите, които аз не можех да прескоча), спрях да скачам с него и го оставих сам да си хвърчи. Доста добре му се отдава.
"Стой"
"Стой" или "Стойка" научи покрай изложбите, така че отново нямам голяма заслуга в поставянето на корените. По-нататък просто доразвих командата, като "на място", а аз се отдалечавах.
Първоначално не схващаше особено. Но постепенно успявах да увелича дистанцията без той да мърда.
Тази команда все още не му е много ясна. Или просто се прави на ударен за нея.
"Ела тук" все още ни е болна тема.
Единствения начин да ме чуе, когато го викам е да сме сами и на поне километър от нас да няма нищо! АМА НИЩО!
Останалите по-"циркаджийски" команди сме учили или с помощта на форума dog.bg или с помощ на Youtube:D
сряда, 3 февруари 2010 г.
Прочети и помисли
Истории с не толкова щастлив край...
(не, това няма да е забавно)
http://kiflaiboza.blogspot.com/
Има някои неща, които ме караха да подскачам насън от страх, докато си мислех как ще си взема лабрадорче от родители, на които не са им правени нито снимки за дисплазия, нито очни.
Изпадах в дива паника при мисълта, че кучето ми може да има наследствена диспазия, при това тежка степен. Беше немислимо да си мисля как то ще изпитва неудържима болка заради човешката глупост и МЪРЗЕЛ.
Когато на Джек правеха снимките за дисплазия също ми призляваше,знаех-НЯМА НАЧИН! Но в природата винаги има как. В крайна сметка тя решава как да те измайтапи, за да ревеш после години наред.
Джек беше на около 14-15 месеца когато му направиха снимките.
Решиха да ми спестят гледката как опъват животното ми на някаква маса за да снимат краците и аз останах отвън. Когато започнаха да го бавят прекалено много веднага си помислих "О,не. Това беше, има дисплазия!" Общо взето не съм от хората, които са не се отмятат от убежденията и твърденията си.
Продължих да се притеснявам и да си чопля ноктите докато не излязоха и не казаха, че просто първият път са опънали бутовете му прекалено много и снимката не се получила, но да съм била спокойно-всичко било идеално.
Заради параноята ми относно това заболяване този ден съкрати живота ми повече от 10 кутии цигари.
(не, това няма да е забавно)
http://kiflaiboza.blogspot.com/
Има някои неща, които ме караха да подскачам насън от страх, докато си мислех как ще си взема лабрадорче от родители, на които не са им правени нито снимки за дисплазия, нито очни.
Изпадах в дива паника при мисълта, че кучето ми може да има наследствена диспазия, при това тежка степен. Беше немислимо да си мисля как то ще изпитва неудържима болка заради човешката глупост и МЪРЗЕЛ.
Когато на Джек правеха снимките за дисплазия също ми призляваше,знаех-НЯМА НАЧИН! Но в природата винаги има как. В крайна сметка тя решава как да те измайтапи, за да ревеш после години наред.
Джек беше на около 14-15 месеца когато му направиха снимките.
Решиха да ми спестят гледката как опъват животното ми на някаква маса за да снимат краците и аз останах отвън. Когато започнаха да го бавят прекалено много веднага си помислих "О,не. Това беше, има дисплазия!" Общо взето не съм от хората, които са не се отмятат от убежденията и твърденията си.
Продължих да се притеснявам и да си чопля ноктите докато не излязоха и не казаха, че просто първият път са опънали бутовете му прекалено много и снимката не се получила, но да съм била спокойно-всичко било идеално.
Заради параноята ми относно това заболяване този ден съкрати живота ми повече от 10 кутии цигари.
вторник, 26 януари 2010 г.
12те молби на едно куче, а на едно хъски?
Ето това се върти из нета.
Дванайсет молби на едно куче:
1. Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да ме вземеш.
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да избирам приятелите и господарите си.
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.
4. Обичаш ли ме - аз живея от твоята любов.
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.
7. Не зная какво е отмъщение, но знай, че не забравям как постъпват с мен.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя. Въпреки че няма да го направя.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота.
11. Не казвай: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост.
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.
От: Твоето куче!
Ето го и варианта, който предполагам е доста прилягащ в нашия случай:
Дванайсет молби на едно хъски:
1. Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да оставиш обувките си без надзор. Когато не съм на кеф, те са единствените, които да ми напомнят за теб. Сега разбираш, защо облизвам краката ти с такова странаие, нали?
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото аз те избрах. Да, точно така. Ти си мой! Веднага щом те видях реших, че ти си онзи, който ще ме гледа и ще цепи последния лев на 2 заради мен. Благодаря за което!
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. След толкова много неуспешни опити да мина през стени и дървета, рано или късно, мозъчните ми клетки се изпаравят. Аз съм интелигенто куче, просто разбирам по-бавно!
4. Обичаш ли ме, аз не живея от твоята любов, а от авантата, която даваш. Нали знаеш, че в тази къща никой не ти яде гранулите?
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб, обувките ти, джапанките, паркета, килима и приятелите в главата ми!
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш. А мога дори и да ти отговоря! Диалозите са изключително важни във формирането на кучешкия характер! Говори ми!
7. Не зная какво е отмъщение, но знай, че не забравям как постъпват с мен, затова утре ще те препикая, докато нищо неподозиращо седиш на пейката.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя и ЩЕ го направя, ако ме предизвикаш.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми, а от количеството и качеството на храната, която ми даваш.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота. Но знай, АЗ съм безсмъртен! Така че не се притеснявай за този момент.
11. Не казвай: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост. Съжалявам, "нашата" ли казах, искам да се поправя "моята", защото аз ще съм вечно млад!
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичала мен, защото не се знае, дали няма да припознаеш мен в това куче!
От: Твоето хъски!
Дванайсет молби на едно куче:
1. Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да ме вземеш.
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да избирам приятелите и господарите си.
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.
4. Обичаш ли ме - аз живея от твоята любов.
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.
7. Не зная какво е отмъщение, но знай, че не забравям как постъпват с мен.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя. Въпреки че няма да го направя.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота.
11. Не казвай: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост.
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.
От: Твоето куче!
Ето го и варианта, който предполагам е доста прилягащ в нашия случай:
Дванайсет молби на едно хъски:
1. Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да оставиш обувките си без надзор. Когато не съм на кеф, те са единствените, които да ми напомнят за теб. Сега разбираш, защо облизвам краката ти с такова странаие, нали?
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото аз те избрах. Да, точно така. Ти си мой! Веднага щом те видях реших, че ти си онзи, който ще ме гледа и ще цепи последния лев на 2 заради мен. Благодаря за което!
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. След толкова много неуспешни опити да мина през стени и дървета, рано или късно, мозъчните ми клетки се изпаравят. Аз съм интелигенто куче, просто разбирам по-бавно!
4. Обичаш ли ме, аз не живея от твоята любов, а от авантата, която даваш. Нали знаеш, че в тази къща никой не ти яде гранулите?
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб, обувките ти, джапанките, паркета, килима и приятелите в главата ми!
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш. А мога дори и да ти отговоря! Диалозите са изключително важни във формирането на кучешкия характер! Говори ми!
7. Не зная какво е отмъщение, но знай, че не забравям как постъпват с мен, затова утре ще те препикая, докато нищо неподозиращо седиш на пейката.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя и ЩЕ го направя, ако ме предизвикаш.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми, а от количеството и качеството на храната, която ми даваш.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота. Но знай, АЗ съм безсмъртен! Така че не се притеснявай за този момент.
11. Не казвай: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост. Съжалявам, "нашата" ли казах, искам да се поправя "моята", защото аз ще съм вечно млад!
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичала мен, защото не се знае, дали няма да припознаеш мен в това куче!
От: Твоето хъски!
събота, 23 януари 2010 г.
Похвала!
Майка ми влезе за пръв път в Зоо магазин без мен за да пазарува за Джек.
Възхитена съм от нея!
Нямаше как да минем без звънене за да ме пита какво точно трябва да вземе.
Имате ли представа колко е трудно да се купят гранули?
Е, ако нямате...минете на курс при майка ми.
Не знам какво щеше да стане, ако я бях накарала да купи Фронтлайн или Адвантикс.
"Фро...какво? За какво е това? Как така външно обезпаразитяване?"
Възхитена съм от нея!
Нямаше как да минем без звънене за да ме пита какво точно трябва да вземе.
Имате ли представа колко е трудно да се купят гранули?
Е, ако нямате...минете на курс при майка ми.
Не знам какво щеше да стане, ако я бях накарала да купи Фронтлайн или Адвантикс.
"Фро...какво? За какво е това? Как така външно обезпаразитяване?"
понеделник, 11 януари 2010 г.
За скърцането
Повечето познати с хъскита(тоест Бини и Прешъс) имат същия проблем.
Тъъъничкото, безумно изнервящо, досадно скърцане!
Не лае, не вие, не пее...а скърца.
Когато нещо не му изнася.
Когато е затворен, а в другата стая се ЯДЕ.
Когато му се пикае.
Когато не знае какво иска от живота.
Това е невъобразимо досадна черта на Джек.
Особено, когато аз съм с него в една стая, а знае, че в другата стая има човек, който се храни. Не знам как сам издържа това скърцане!
Не върши работа и да му се скарам, какво да му кажа "Не скърцай!" Кучето си стои спокойно, съседите не го чуват, не прави опити да терминаторства...а аз му се карам да не скърца!
Тъъъничкото, безумно изнервящо, досадно скърцане!
Не лае, не вие, не пее...а скърца.
Когато нещо не му изнася.
Когато е затворен, а в другата стая се ЯДЕ.
Когато му се пикае.
Когато не знае какво иска от живота.
Това е невъобразимо досадна черта на Джек.
Особено, когато аз съм с него в една стая, а знае, че в другата стая има човек, който се храни. Не знам как сам издържа това скърцане!
Не върши работа и да му се скарам, какво да му кажа "Не скърцай!" Кучето си стои спокойно, съседите не го чуват, не прави опити да терминаторства...а аз му се карам да не скърца!
петък, 8 януари 2010 г.
Кой каза, че не може да се обучат?
Реших да спра малко с ретроспекцията и да ви покажа какво е Джек сега. Теленце:)
Да, става въпрос за същия бебок-изтребите от предните публикации.
сряда, 6 януари 2010 г.
За ветеринарните лекари...
Желая ви честита 2010, дано не се виждаме често!
Само приятни емоции сме имали с тях!
Не ми вярвате...
Няма и защо.
Нагледахме се на лекари още първите 3-4 месеца от съжителството ни заедно.
Джек търпеше ваксините геройски-дереше се като котка заклещила се на дърво, докато под нея дебне куче.
За едното бодване цялата клиника разбираше, че сме дошли.
Най-забавно беше, когато се опитваше да реве и когато му се слагаше пипет. Сигурно си е мислел "О, не! Скъпоценната ми кожа ще бъде омазнена" Или пък друго по-мъжествено изречение.
Както и да е, това с времето спря.
Освен впечатлението, че сме доста шумни, оставяхме впечатление и за безобразно невъзпитани куче и стопанин. Джек се мяташе като риба на сухо, видейки човек надвесен над него.
"Човек! Човек! Човек! Е, сега ще му счупя носа от радост! Може да му се изпикая на панталона! О, има толкова много възможности, че не знам коя да избера!"
Кучешката глава не е толкова непроницаема...
Но определено по-слабо място се оказаха краката.
Около 5тия месец върху задния крак на Джек се появи раничка. Не ми направи впечатление, докато не се сетих, че може да е демодекоза. Веднага прибегнах до услугите на принципа "аз позната на ваша приятелка, която ме изпрати при вас, защото каза, че сте най-добрия ветеринар в квартала" Доктора заяви без колебание.
ДЕМОДЕКОЗА. Без колебание означава и без изследване. Усъмни ме тази работа и реших да поискам мнение и от родата на същия доктор, за мой късмет цялата фамилия - ветеринарни лекари. Другия заяви също толкова непоколебимо, че това е обикновена рана и просто не съм я видяла по-рано.
Съмненията почнаха да проправят път в главата ми и поисках изследвания.
Разбира се, оказа се, че там няма да ги направят и ни пратиха при 3ти доктор, който да ги направи. Доктор N1 ни изпрати с усмивка и с думите "Това е демодекоза, но тази болест не се лекува трудно. "
Не се чувствах успокоена.
Поехме към следващия лекар.
Той ни посрещна с думите " Демодекозата е много тежко заболяване и се лекува особено трудно при породи с дебел подкосъм като хъскито"
Шах и мат.
"Но вие не се притеснявайте."
Моля?
Представяте нещата по такъв начин, че живота на кучето ми зависи от тая половин кв сантиметър дупка в крака на кучето ми? И да не се притеснявам?
"Ще ви звънна късно вечерта да ви кажа резултатите от изследванията."
Вечерта, та сега е обяд! Ще умра от притеснение до довечера.
...
Около 10 вечерта:
-Бъдете спокойна, на кучето му няма нищо, не е нито демодекоза, нито друг вид краста.
***
Година и половина по-късно.
Джек го нападнаха две овчарки.
Беше щателно проверен за бойни рани, но така и не открих такива същия ден.
Ден и половина по-късно върху десен преден крак се откри прекрасна гледка-дълбока рана от зъб, която Джек упорито ближеше.
За шев ли е? Или не е? Ще мине ли без шев? Не...
Нов ветеринарен кабинет.
Започва разговора и се стига до момента, в който той пита:
-Сигурна ли сте, че това не е рана от поразяно?
-Напълно.
-Защото прилича на такава.
-Но не е.
-Доста странна рана за ухапано.
-Ами да, такава е.
Мили хора, бихте ли порязали кучето си, само защото имате фетиш към ветеринарите и обичате да ги гледате как шият домашните ви любимци?
Аз нямам.
Затова барабар с моралната подкрепа и будната ми съвест решихме да се отбием при други ветеринари, където бяха предложени два варианта: Раната да заздравее за месец и половина или да я зашият и да махнат шевовете след 10 дни.
Поуката е:
Подбирайте внимателно лекарите, които се грижат за животното ви. Постарайте се да търсите повече от 1 мнение, ако не сте сигурни в първото. Притеснявайте се, ако някой ви каже "Кучето ви може и да не оцелее, НО вие не се притеснявайте", но имайте едно на ум.
Само приятни емоции сме имали с тях!
Не ми вярвате...
Няма и защо.
Нагледахме се на лекари още първите 3-4 месеца от съжителството ни заедно.
Джек търпеше ваксините геройски-дереше се като котка заклещила се на дърво, докато под нея дебне куче.
За едното бодване цялата клиника разбираше, че сме дошли.
Най-забавно беше, когато се опитваше да реве и когато му се слагаше пипет. Сигурно си е мислел "О, не! Скъпоценната ми кожа ще бъде омазнена" Или пък друго по-мъжествено изречение.
Както и да е, това с времето спря.
Освен впечатлението, че сме доста шумни, оставяхме впечатление и за безобразно невъзпитани куче и стопанин. Джек се мяташе като риба на сухо, видейки човек надвесен над него.
"Човек! Човек! Човек! Е, сега ще му счупя носа от радост! Може да му се изпикая на панталона! О, има толкова много възможности, че не знам коя да избера!"
Кучешката глава не е толкова непроницаема...
Но определено по-слабо място се оказаха краката.
Около 5тия месец върху задния крак на Джек се появи раничка. Не ми направи впечатление, докато не се сетих, че може да е демодекоза. Веднага прибегнах до услугите на принципа "аз позната на ваша приятелка, която ме изпрати при вас, защото каза, че сте най-добрия ветеринар в квартала" Доктора заяви без колебание.
ДЕМОДЕКОЗА. Без колебание означава и без изследване. Усъмни ме тази работа и реших да поискам мнение и от родата на същия доктор, за мой късмет цялата фамилия - ветеринарни лекари. Другия заяви също толкова непоколебимо, че това е обикновена рана и просто не съм я видяла по-рано.
Съмненията почнаха да проправят път в главата ми и поисках изследвания.
Разбира се, оказа се, че там няма да ги направят и ни пратиха при 3ти доктор, който да ги направи. Доктор N1 ни изпрати с усмивка и с думите "Това е демодекоза, но тази болест не се лекува трудно. "
Не се чувствах успокоена.
Поехме към следващия лекар.
Той ни посрещна с думите " Демодекозата е много тежко заболяване и се лекува особено трудно при породи с дебел подкосъм като хъскито"
Шах и мат.
"Но вие не се притеснявайте."
Моля?
Представяте нещата по такъв начин, че живота на кучето ми зависи от тая половин кв сантиметър дупка в крака на кучето ми? И да не се притеснявам?
"Ще ви звънна късно вечерта да ви кажа резултатите от изследванията."
Вечерта, та сега е обяд! Ще умра от притеснение до довечера.
...
Около 10 вечерта:
-Бъдете спокойна, на кучето му няма нищо, не е нито демодекоза, нито друг вид краста.
***
Година и половина по-късно.
Джек го нападнаха две овчарки.
Беше щателно проверен за бойни рани, но така и не открих такива същия ден.
Ден и половина по-късно върху десен преден крак се откри прекрасна гледка-дълбока рана от зъб, която Джек упорито ближеше.
За шев ли е? Или не е? Ще мине ли без шев? Не...
Нов ветеринарен кабинет.
Започва разговора и се стига до момента, в който той пита:
-Сигурна ли сте, че това не е рана от поразяно?
-Напълно.
-Защото прилича на такава.
-Но не е.
-Доста странна рана за ухапано.
-Ами да, такава е.
Мили хора, бихте ли порязали кучето си, само защото имате фетиш към ветеринарите и обичате да ги гледате как шият домашните ви любимци?
Аз нямам.
Затова барабар с моралната подкрепа и будната ми съвест решихме да се отбием при други ветеринари, където бяха предложени два варианта: Раната да заздравее за месец и половина или да я зашият и да махнат шевовете след 10 дни.
Поуката е:
Подбирайте внимателно лекарите, които се грижат за животното ви. Постарайте се да търсите повече от 1 мнение, ако не сте сигурни в първото. Притеснявайте се, ако някой ви каже "Кучето ви може и да не оцелее, НО вие не се притеснявайте", но имайте едно на ум.
Абонамент за:
Коментари (Atom)