12те молби на едно куче, а на едно хъски?

Ето това се върти из нета.

Дванайсет молби на едно куче:
1. Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да ме вземеш.
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да избирам приятелите и господарите си.
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си - може би аз не разбирам какво искаш от мен.
4. Обичаш ли ме - аз живея от твоята любов.
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.
7. Не зная какво е отмъщение, но знай, че не забравям как постъпват с мен.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя. Въпреки че няма да го направя.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота.
11. Не казвай: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост.
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.
От: Твоето куче!

Ето го и варианта, който предполагам е доста прилягащ в нашия случай:

Дванайсет молби на едно хъски:
1. Моят живот трае от 10 до 15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява голяма тъга. Помисли за това преди да оставиш обувките си без надзор. Когато не съм на кеф, те са единствените, които да ми напомнят за теб. Сега разбираш, защо облизвам краката ти с такова странаие, нали?
2. Обичай ме такова,каквото съм, защото аз те избрах. Да, точно така. Ти си мой! Веднага щом те видях реших, че ти си онзи, който ще ме гледа и ще цепи последния лев на 2 заради мен. Благодаря за което!
3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. След толкова много неуспешни опити да мина през стени и дървета, рано или късно, мозъчните ми клетки се изпаравят. Аз съм интелигенто куче, просто разбирам по-бавно!
4. Обичаш ли ме, аз не живея от твоята любов, а от авантата, която даваш. Нали знаеш, че в тази къща никой не ти яде гранулите?
5.Недей да ми се сърдиш и наказваш.Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб, обувките ти, джапанките, паркета, килима и приятелите в главата ми!
6. Говори ми. Може би си мислиш, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш. А мога дори и да ти отговоря! Диалозите са изключително важни във формирането на кучешкия характер! Говори ми!
7. Не зная какво е отмъщение, но знай, че не забравям как постъпват с мен, затова утре ще те препикая, докато нищо неподозиращо седиш на пейката.
8. Помисли преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя и ЩЕ го направя, ако ме предизвикаш.
9. Не ме взимай като играчка, докато съм малко и сладко кутре, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб не зависи от възрастта ми, а от количеството и качеството на храната, която ми даваш.
10. Грижи се за мен като остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея. Ако много страдам-изпрати ме ТИ да си ида достойно от живота. Но знай, АЗ съм безсмъртен! Така че не се притеснявай за този момент.
11. Не казвай: "Аз не мога да направя това". С теб всичко ми е леко. Нека това бъде твоята отплата за моята вярност и нашата красива младост. Съжалявам, "нашата" ли казах, искам да се поправя "моята", защото аз ще съм вечно млад!
12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичала мен, защото не се знае, дали няма да припознаеш мен в това куче!
От: Твоето хъски!

Похвала!

Майка ми влезе за пръв път в Зоо магазин без мен за да пазарува за Джек.
Възхитена съм от нея!
Нямаше как да минем без звънене за да ме пита какво точно трябва да вземе.
Имате ли представа колко е трудно да се купят гранули?
Е, ако нямате...минете на курс при майка ми.

Не знам какво щеше да стане, ако я бях накарала да купи Фронтлайн или Адвантикс.
"Фро...какво? За какво е това? Как така външно обезпаразитяване?"

За скърцането

Повечето познати с хъскита(тоест Бини и Прешъс) имат същия проблем.
Тъъъничкото, безумно изнервящо, досадно скърцане!
Не лае, не вие, не пее...а скърца.
Когато нещо не му изнася.
Когато е затворен, а в другата стая се ЯДЕ.
Когато му се пикае.
Когато не знае какво иска от живота.

Това е невъобразимо досадна черта на Джек.
Особено, когато аз съм с него в една стая, а знае, че в другата стая има човек, който се храни. Не знам как сам издържа това скърцане!
Не върши работа и да му се скарам, какво да му кажа "Не скърцай!" Кучето си стои спокойно, съседите не го чуват, не прави опити да терминаторства...а аз му се карам да не скърца!

Кой каза, че не може да се обучат?

Реших да спра малко с ретроспекцията и да ви покажа какво е Джек сега. Теленце:)
Да, става въпрос за същия бебок-изтребите от предните публикации.

За ветеринарните лекари...

Желая ви честита 2010, дано не се виждаме често!

Само приятни емоции сме имали с тях!
Не ми вярвате...
Няма и защо.
Нагледахме се на лекари още първите 3-4 месеца от съжителството ни заедно.
Джек търпеше ваксините геройски-дереше се като котка заклещила се на дърво, докато под нея дебне куче.
За едното бодване цялата клиника разбираше, че сме дошли.
Най-забавно беше, когато се опитваше да реве и когато му се слагаше пипет. Сигурно си е мислел "О, не! Скъпоценната ми кожа ще бъде омазнена" Или пък друго по-мъжествено изречение.
Както и да е, това с времето спря.
Освен впечатлението, че сме доста шумни, оставяхме впечатление и за безобразно невъзпитани куче и стопанин. Джек се мяташе като риба на сухо, видейки човек надвесен над него.
"Човек! Човек! Човек! Е, сега ще му счупя носа от радост! Може да му се изпикая на панталона! О, има толкова много възможности, че не знам коя да избера!"
Кучешката глава не е толкова непроницаема...
Но определено по-слабо място се оказаха краката.
Около 5тия месец върху задния крак на Джек се появи раничка. Не ми направи впечатление, докато не се сетих, че може да е демодекоза. Веднага прибегнах до услугите на принципа "аз позната на ваша приятелка, която ме изпрати при вас, защото каза, че сте най-добрия ветеринар в квартала" Доктора заяви без колебание.
ДЕМОДЕКОЗА. Без колебание означава и без изследване. Усъмни ме тази работа и реших да поискам мнение и от родата на същия доктор, за мой късмет цялата фамилия - ветеринарни лекари. Другия заяви също толкова непоколебимо, че това е обикновена рана и просто не съм я видяла по-рано.
Съмненията почнаха да проправят път в главата ми и поисках изследвания.
Разбира се, оказа се, че там няма да ги направят и ни пратиха при 3ти доктор, който да ги направи. Доктор N1 ни изпрати с усмивка и с думите "Това е демодекоза, но тази болест не се лекува трудно. "
Не се чувствах успокоена.
Поехме към следващия лекар.
Той ни посрещна с думите " Демодекозата е много тежко заболяване и се лекува особено трудно при породи с дебел подкосъм като хъскито"
Шах и мат.
"Но вие не се притеснявайте."
Моля?
Представяте нещата по такъв начин, че живота на кучето ми зависи от тая половин кв сантиметър дупка в крака на кучето ми? И да не се притеснявам?
"Ще ви звънна късно вечерта да ви кажа резултатите от изследванията."
Вечерта, та сега е обяд! Ще умра от притеснение до довечера.
...
Около 10 вечерта:
-Бъдете спокойна, на кучето му няма нищо, не е нито демодекоза, нито друг вид краста.



***

Година и половина по-късно.

Джек го нападнаха две овчарки.
Беше щателно проверен за бойни рани, но така и не открих такива същия ден.
Ден и половина по-късно върху десен преден крак се откри прекрасна гледка-дълбока рана от зъб, която Джек упорито ближеше.
За шев ли е? Или не е? Ще мине ли без шев? Не...
Нов ветеринарен кабинет.
Започва разговора и се стига до момента, в който той пита:
-Сигурна ли сте, че това не е рана от поразяно?
-Напълно.
-Защото прилича на такава.
-Но не е.
-Доста странна рана за ухапано.
-Ами да, такава е.
Мили хора, бихте ли порязали кучето си, само защото имате фетиш към ветеринарите и обичате да ги гледате как шият домашните ви любимци?
Аз нямам.
Затова барабар с моралната подкрепа и будната ми съвест решихме да се отбием при други ветеринари, където бяха предложени два варианта: Раната да заздравее за месец и половина или да я зашият и да махнат шевовете след 10 дни.


Поуката е:
Подбирайте внимателно лекарите, които се грижат за животното ви. Постарайте се да търсите повече от 1 мнение, ако не сте сигурни в първото. Притеснявайте се, ако някой ви каже "Кучето ви може и да не оцелее, НО вие не се притеснявайте", но имайте едно на ум.