Писането тук остана на заден план - почти забравих за съществуването на този блог, нямам и особено желание напоследък да хабя време в чесане на пръсти по клавиатурата, пък макар и за споделянето на някоя абсурдна ситуация около съжителстването с хъски под един покрив. А казано най-лесно - извинения, извинения.
И така, съседи и приятели няколко пъти споделят терзанията си, че на кучето "нещо му има". Виело. "Как ще вие? Та той не вие от както стана на 5-6 месеца!?" отговарях аз настойчиво. "Вие, много особено вие!" беше отговорът.
Упорито не вярвах в тези клевети по адрес на Джекилът. Дори се прокрадвах и чаках покрай блока, за да видя дали умишлено излиза да вие на терасата след като аз изляза - нищо. Нищо, нищо, нищо. Това куче просто не вие и явно съседите са го хванали в: а) много кофти настроение, б)въобще не е виел той.
С тази заблуда живеех аз до преди 2 часа. Часът за разходка наближава, куджо става неспокоен, започва да вири нос на терасата и да е напълно съпричастен към ставащото на полянката. А какво ставаше - само той си знае, но със сигурност е било МНОГО интересно. Очевидно изнервен нададе тънкия писклив гласец - като на настъпана мишчица и изведнъж се чу това, в което беше набеден - вой.
Само че беше много по-далеч от стандартния хъсешки вой. Беше лишен от онзи плътен, басов звук, който излиза от тях понякога. Това звучеше измъчено, жално, тънко и лишено от всякаква мъжественост. Сякаш девойка плаче в турски сериал (или друг сълзлив сериал).
Уви, заблудите ми че кучето е невинно се изпариха. Виновен и то виновен по един особено НЕ мъжествен начин. Поне като вие - да вие както си му е реда.
Ето, имам виещо хъски, което не знае защо вие. Нищо необичайно, нали?
