За командите

Ще започна с тези, които Джек научи най-лесно.
1. Седни.
Не подценявайте тази команда! Тя е зла!
Учи се най-лесно. И понеже навсякъде я наричат "полезна" или "основна" е една от първите, които ще научите с кучето си.
И е доста лесна за учене...натискате дупето на кучето, казвайки седни и после му пробутвате наградка, за дето безпроблемно се е поддало на вашия натиск. След около 5 пъти така и още 10, когато сте го хванали да сяда и ще изпадали в дива еуфория, кучето запомня какво е седни.
И изпълнява.
Лошото идва нататък.
Джек от мързел сядаше, когато подавах каквото и да било команда.
"Стоойка", той сяда.
"Легни", той сяда.

Когато си взема второ куче по-скоро бих го научила първо да прави предно и задно салто, а след това да сяда.

Друга доста лесна команда беше "дай лапа".
Нея я научихме за има няма 1 ден-15 минути обяснение.
Взимам лапата-"Дай лапа", награда.

"Легни" беше малко по-трудно.
Главно защото не знаех, че баба ми се била заела с "обучението" на кучето.
Аз учех Джек на тази команда, като я наричах "Долу", за да не звучи близка до "Седни".
Баба ми, която по цял ден си стои вкъщи и дразни кучето обаче решила, че "легни" е къде по-подходящо.
И така, аз дни наред се мъчех да науча Джек да "ляга", докато един хубав ден тя не ме викна при нея и каза "Ела да видиш на какво научих кучето ти?"
Тогава си казах на акъла "Какво ще ми покаже, как го е научила да бъде безобразно лигав" и тогава тя каза на Джек да легне и той легна!
За жалост това е единствения успешен опит в треньорската кариера на бабет.

"Скок"
Скок научихме с прескачане на пейки.
Първо аз, после той.
После минахме на по-високи препятския, като огради, разни неизвестни приспособления по детските площадки и прочие. Постепенно(когато минахме на оградите, които аз не можех да прескоча), спрях да скачам с него и го оставих сам да си хвърчи. Доста добре му се отдава.

"Стой"
"Стой" или "Стойка" научи покрай изложбите, така че отново нямам голяма заслуга в поставянето на корените. По-нататък просто доразвих командата, като "на място", а аз се отдалечавах.
Първоначално не схващаше особено. Но постепенно успявах да увелича дистанцията без той да мърда.
Тази команда все още не му е много ясна. Или просто се прави на ударен за нея.

"Ела тук" все още ни е болна тема.
Единствения начин да ме чуе, когато го викам е да сме сами и на поне километър от нас да няма нищо! АМА НИЩО!

Останалите по-"циркаджийски" команди сме учили или с помощта на форума dog.bg или с помощ на Youtube:D

Прочети и помисли

Истории с не толкова щастлив край...
(не, това няма да е забавно)

http://kiflaiboza.blogspot.com/

Има някои неща, които ме караха да подскачам насън от страх, докато си мислех как ще си взема лабрадорче от родители, на които не са им правени нито снимки за дисплазия, нито очни.
Изпадах в дива паника при мисълта, че кучето ми може да има наследствена диспазия, при това тежка степен. Беше немислимо да си мисля как то ще изпитва неудържима болка заради човешката глупост и МЪРЗЕЛ.

Когато на Джек правеха снимките за дисплазия също ми призляваше,знаех-НЯМА НАЧИН! Но в природата винаги има как. В крайна сметка тя решава как да те измайтапи, за да ревеш после години наред.
Джек беше на около 14-15 месеца когато му направиха снимките.
Решиха да ми спестят гледката как опъват животното ми на някаква маса за да снимат краците и аз останах отвън. Когато започнаха да го бавят прекалено много веднага си помислих "О,не. Това беше, има дисплазия!" Общо взето не съм от хората, които са не се отмятат от убежденията и твърденията си.
Продължих да се притеснявам и да си чопля ноктите докато не излязоха и не казаха, че просто първият път са опънали бутовете му прекалено много и снимката не се получила, но да съм била спокойно-всичко било идеално.

Заради параноята ми относно това заболяване този ден съкрати живота ми повече от 10 кутии цигари.