За ветеринарните лекари...

Желая ви честита 2010, дано не се виждаме често!

Само приятни емоции сме имали с тях!
Не ми вярвате...
Няма и защо.
Нагледахме се на лекари още първите 3-4 месеца от съжителството ни заедно.
Джек търпеше ваксините геройски-дереше се като котка заклещила се на дърво, докато под нея дебне куче.
За едното бодване цялата клиника разбираше, че сме дошли.
Най-забавно беше, когато се опитваше да реве и когато му се слагаше пипет. Сигурно си е мислел "О, не! Скъпоценната ми кожа ще бъде омазнена" Или пък друго по-мъжествено изречение.
Както и да е, това с времето спря.
Освен впечатлението, че сме доста шумни, оставяхме впечатление и за безобразно невъзпитани куче и стопанин. Джек се мяташе като риба на сухо, видейки човек надвесен над него.
"Човек! Човек! Човек! Е, сега ще му счупя носа от радост! Може да му се изпикая на панталона! О, има толкова много възможности, че не знам коя да избера!"
Кучешката глава не е толкова непроницаема...
Но определено по-слабо място се оказаха краката.
Около 5тия месец върху задния крак на Джек се появи раничка. Не ми направи впечатление, докато не се сетих, че може да е демодекоза. Веднага прибегнах до услугите на принципа "аз позната на ваша приятелка, която ме изпрати при вас, защото каза, че сте най-добрия ветеринар в квартала" Доктора заяви без колебание.
ДЕМОДЕКОЗА. Без колебание означава и без изследване. Усъмни ме тази работа и реших да поискам мнение и от родата на същия доктор, за мой късмет цялата фамилия - ветеринарни лекари. Другия заяви също толкова непоколебимо, че това е обикновена рана и просто не съм я видяла по-рано.
Съмненията почнаха да проправят път в главата ми и поисках изследвания.
Разбира се, оказа се, че там няма да ги направят и ни пратиха при 3ти доктор, който да ги направи. Доктор N1 ни изпрати с усмивка и с думите "Това е демодекоза, но тази болест не се лекува трудно. "
Не се чувствах успокоена.
Поехме към следващия лекар.
Той ни посрещна с думите " Демодекозата е много тежко заболяване и се лекува особено трудно при породи с дебел подкосъм като хъскито"
Шах и мат.
"Но вие не се притеснявайте."
Моля?
Представяте нещата по такъв начин, че живота на кучето ми зависи от тая половин кв сантиметър дупка в крака на кучето ми? И да не се притеснявам?
"Ще ви звънна късно вечерта да ви кажа резултатите от изследванията."
Вечерта, та сега е обяд! Ще умра от притеснение до довечера.
...
Около 10 вечерта:
-Бъдете спокойна, на кучето му няма нищо, не е нито демодекоза, нито друг вид краста.



***

Година и половина по-късно.

Джек го нападнаха две овчарки.
Беше щателно проверен за бойни рани, но така и не открих такива същия ден.
Ден и половина по-късно върху десен преден крак се откри прекрасна гледка-дълбока рана от зъб, която Джек упорито ближеше.
За шев ли е? Или не е? Ще мине ли без шев? Не...
Нов ветеринарен кабинет.
Започва разговора и се стига до момента, в който той пита:
-Сигурна ли сте, че това не е рана от поразяно?
-Напълно.
-Защото прилича на такава.
-Но не е.
-Доста странна рана за ухапано.
-Ами да, такава е.
Мили хора, бихте ли порязали кучето си, само защото имате фетиш към ветеринарите и обичате да ги гледате как шият домашните ви любимци?
Аз нямам.
Затова барабар с моралната подкрепа и будната ми съвест решихме да се отбием при други ветеринари, където бяха предложени два варианта: Раната да заздравее за месец и половина или да я зашият и да махнат шевовете след 10 дни.


Поуката е:
Подбирайте внимателно лекарите, които се грижат за животното ви. Постарайте се да търсите повече от 1 мнение, ако не сте сигурни в първото. Притеснявайте се, ако някой ви каже "Кучето ви може и да не оцелее, НО вие не се притеснявайте", но имайте едно на ум.