Прочети и помисли

Истории с не толкова щастлив край...
(не, това няма да е забавно)

http://kiflaiboza.blogspot.com/

Има някои неща, които ме караха да подскачам насън от страх, докато си мислех как ще си взема лабрадорче от родители, на които не са им правени нито снимки за дисплазия, нито очни.
Изпадах в дива паника при мисълта, че кучето ми може да има наследствена диспазия, при това тежка степен. Беше немислимо да си мисля как то ще изпитва неудържима болка заради човешката глупост и МЪРЗЕЛ.

Когато на Джек правеха снимките за дисплазия също ми призляваше,знаех-НЯМА НАЧИН! Но в природата винаги има как. В крайна сметка тя решава как да те измайтапи, за да ревеш после години наред.
Джек беше на около 14-15 месеца когато му направиха снимките.
Решиха да ми спестят гледката как опъват животното ми на някаква маса за да снимат краците и аз останах отвън. Когато започнаха да го бавят прекалено много веднага си помислих "О,не. Това беше, има дисплазия!" Общо взето не съм от хората, които са не се отмятат от убежденията и твърденията си.
Продължих да се притеснявам и да си чопля ноктите докато не излязоха и не казаха, че просто първият път са опънали бутовете му прекалено много и снимката не се получила, но да съм била спокойно-всичко било идеално.

Заради параноята ми относно това заболяване този ден съкрати живота ми повече от 10 кутии цигари.