Първи дни и първи унищожения

Първите дни за едно куче в новия му дом и стопанин, който за пръв има куче са доста подвеждащи.
Създават впетачление, че светът е розов, пълен с еднорози, които пърдят пеперудки.
Така беше и при нас.
Джек, който тогава се подвизаваше под имената "бебееее" , "кучиииии", "пикльоооо", "посеркооо" (всичко с най-мазно умиление в гласа) беше истинско бижу.
Оставаше сам без да се чуди какво да изяде, не виеше все едно го колят и гледаше така, все едно някой му е изял близалката.
Беше най-очарователното кученце на света!
Това беше...първата седмица, може би до средата на втората.
Първите жертви на страхът, че остава сам бяха вестниците, хартийките и пликовете. Всъщност те имат за цел да създават впечатление, че пораженията са далеч по-големи.
Ставайки все по-голям, свиквайки с дома си, в списъка на унищожените започнаха да влизат моливи за очи, четки, кабела за връзка с контакта на компютъра, който сам смъкваше от бюрото ми, паркета, (леко понаяден в единия ъгъл, майка ми и до ден днешен обвинява майсторите, които слагаха дограмата, само ако знаеше). Диванът беше нещо, върху което се пикае и спи, затова не беше годен за ядене.
После започна виенето.
Сърцераздирателно и същевременно толкова досадно...