Първа изложба

Първата ни изложба беше провал.
Грандиозен провал, защото нито аз, нито Джек знаехме какво правим там.
Да не говорим, че седмица по-рано той беше набеден за краставо псе от ветеринар, който си разбира от работата.
(Това е тема за цяла нова публикация, така че - окачвайте я.)
В последствие на епичните битки с ветовете, Джек имаше дупка на крака. А благодарение на глупостта си имаше и дупка в главата, през която да се излива мозъка.
Седмица преди изложбата Джек си разби муцуната толкова ужасяващо, че с право можех да мисля, че ще остане без зъби, език, някое око и нос. Имаше кръв навсякъде по муцуната, навсякъде по стълбите и навсякъде по него. Добре, може би преувеличавам малко за количеството кръв.
След като сърцето ми подскочи и се зарови "там някъде" от страх и се прибрахме реших да проверя внимателно, каква е причината за този порой от кръв.
Оказа се, че от езика бая можело да изтече. Въпреки грандиозното размазване в стълбите единственото поражение беше прехапан език! Той затова и до ден днешен виси под доста странен ъгъл.
На първата ни изложба имахме доста преживявания.
Имаше много кучета! Много, много много кучета! Никога не бях виждала толкова много на едно място. На 2/3 от тях дори не знаех към коя порода принадлежат.
Трябваха ми около половин година за да вдена и как се разпределят породните групи, какво е това МФК-Международна федерация по кинология/FCI/, какво правят тия там и защо. Трябваха ми и още толкова за да разбера как се пращат заявки за участие в излобжи. Дълго време не бях на ясно, че съществуват много клубове за породи и групи към БРФК(Българска Републиканса Федерация по Кинология).
Бръмбарите в главата ми трябваше да включат на бързо щъкане.