Защо и какво харесва в хъскито?

Защо "хъски"?

Харесвам породата защото почти всичко в нрава й е отвъд всякакви граници. Хъскито не може да бъде поставено в рамка, тъй като тя не обхваща целият му творчески потенциал.
Това е едно енергично, изключително активно, инатливо, безкрайно умно и не винаги напълно адектавно създание. Не би опазило къщата и (обикновено) няма да насили непукизма ми до такава степен, че да донесе ентусиазирано хвърления предмет (пръчка, топка или друго) и определено би се опитало да изяде кокошките, агнето или котката (личните дворни, селски животни или пък нечии чужди - не е претенциозно). Но пък със сигурност ще те развесели когато се прибереш уморен, тъжен и в лошо настроение от дълъг ден. Би направило нещо колосално глупаво и след това би го споделило с теб, изпълнено с гордост. Това е куче, което има нескончаем запас от таланти и номера, които е способно да показва на стопанина си цял живот (при добро желание).

Какво харесвам в хъскито?

Харесвам идеята за баланс в това създание. Баланс, който на много моменти се губи както при "кучето на съседа", така и при кучетата по изложбените рингове. Породата е създадена около идеята за баланс - балансирано тяло; леки и свободни движения; опашка, която се носи по дължината на гърба, за да даде завършех на тази грация. Официалният стандарт на хъскито е замислен така, че да съчетае свободата с пълното уравновесяване в тялото. Движения, опашка, структура, козина, глава - всички те са отделни части на един механизъм, които без баланс помежду си биха били гротески. Прекалено голям размер, прекалено тежко, прекалено леко, тромаво, изпитващо затруднения в движенията, с прекалено дълга козина, с прекалено къса козина, с навита опашка - различни негативни влияния върху общата идея за баланс и "аеродинамика" в породата, които създават представа за съвсем друг тип кучета (може би санбернар със сини очи?).

Хъскито може да се опише изцяло с две думи: "грация" и "сила".

на снимката Лили и Джек

Защо "Джек"?

Ретроспективно за името на Джек.

Първоначалната идея за име на новото кученце беше - нещо "ескимоско". Да, ама нищо "ескимоско" не ме грабна. Всичките звучаха...неподходящо. После, взимайки пример от многобройните имена на божества, които красят (образно казано) осанките на породи от ротвайлер до дакел, реших, че трябва да е нещо египетско. Защо египетско, ами защото е по-рядко срещано от гръцките имена. И задължително не трябва да има "р". За човек, който не може да казва "р", е по-добре да не кръщава кучето си Рори. След като семейния съвет отхвърли това ми предложение, което лично аз считах за приемливо, отидох в друга посока - книгите.

Естествено, първо се метнах на Властелина, от толкова много имена - все някое ще е подходящо за една дребна, хапеща твар. Задълбоченото ми търсене беше съпроводено с пълен провал и нито едно име не подхождаше на тази ярка кучешка личност, освен може би - Саурон или Мелкор? Поради обективни причини реших да не натоварвам едно 5 килограмо зверче с такова тежко име, туко виж си го заслужи с времето! Минахме в търсене и през "Хрониките на Амбър", но заради онова неспасяемо "р" почеве от 90% от атрактивните имена отпаднаха.

И тогава се сетих - четях "Джек от сенките". Джек? Че какво интересно има в това име? Jack e, но всъщност е Джек, защото това не е Джак Спароу, това е Джек. Нищо че Джек от сенките всъщност е Jack. Докато подобни логични мисли се въртяха в главата ми, чорапите и пръстите на краката ми бяха безмилостно ядени и дъвкани, което доведе до друга идея - щом ще е Джек, защо да не е Джекил. А ако е Джекил, защо да не е Хайд?

За да не предизвиквам съдбата се спрях на Джекил, все пак никой не иска вкъщи да си има един мистър Хайд, много по-добре е да се наслаждава на доктор Джекил. И след като ще е Джекил, защо да не е Джек, като онзи на Зелазни? Така хем ше е Jack, хем няма да е Джак.
Ето как Джек стана Джек, който всъщност е Джекил.

Кучето вие?

Писането тук остана на заден план - почти забравих за съществуването на този блог, нямам и особено желание напоследък да хабя време в чесане на пръсти по клавиатурата, пък макар и за споделянето на някоя абсурдна ситуация около съжителстването с хъски под един покрив. А казано най-лесно - извинения, извинения. И така, съседи и приятели няколко пъти споделят терзанията си, че на кучето "нещо му има". Виело. "Как ще вие? Та той не вие от както стана на 5-6 месеца!?" отговарях аз настойчиво. "Вие, много особено вие!" беше отговорът. Упорито не вярвах в тези клевети по адрес на Джекилът. Дори се прокрадвах и чаках покрай блока, за да видя дали умишлено излиза да вие на терасата след като аз изляза - нищо. Нищо, нищо, нищо. Това куче просто не вие и явно съседите са го хванали в: а) много кофти настроение, б)въобще не е виел той. С тази заблуда живеех аз до преди 2 часа. Часът за разходка наближава, куджо става неспокоен, започва да вири нос на терасата и да е напълно съпричастен към ставащото на полянката. А какво ставаше - само той си знае, но със сигурност е било МНОГО интересно. Очевидно изнервен нададе тънкия писклив гласец - като на настъпана мишчица и изведнъж се чу това, в което беше набеден - вой. Само че беше много по-далеч от стандартния хъсешки вой. Беше лишен от онзи плътен, басов звук, който излиза от тях понякога. Това звучеше измъчено, жално, тънко и лишено от всякаква мъжественост. Сякаш девойка плаче в турски сериал (или друг сълзлив сериал). Уви, заблудите ми че кучето е невинно се изпариха. Виновен и то виновен по един особено НЕ мъжествен начин. Поне като вие - да вие както си му е реда. Ето, имам виещо хъски, което не знае защо вие. Нищо необичайно, нали?

Експеримент

По-евтино отопление през зимата:
Взимате две хъскита и ги оставяте в една от стаите, като барикадирате всички изходи.
Излизате за 1-2 часа.
Връщате се и влизате в сауна.

Пробвайте и вие!

Вътре или вън...дилемата

От твоето хъски:
Защо си мислиш, че щом имам дебела козина и всички ми викат "зимно куче" аз трябва да спя на двор или пък на тераса? Нима това, че дебелия кожух ми доставя нужното количество топлина за да издържам и на -40C означава че задължително трябва да ме изпъдиш навън? Аз те обичам, обичам и леглото ти. Предпочитам да спя свряно в ръцете ти, отколкото изоставено навън в лично моята си перфектна къщичка! Предпочитам да те карам да се препотиш 30 пъти, когато няма парно, а навън е -20. Не го правя заради теб, не си мисли така. Просто обичам леглото ти. Обичам дебелото одеало, с което се завиваш. От него става чудесен чаршаф. Обичам и огромната възглавница, на която спиш. Главата ми идеално пасва в нея. Обичам да разчекна всичките си крайници върху огромното ти легло и да не остане място за теб. Обичам да се правя на заспало, когато ме ръгаш и буташ да се мръдна. Не обичам да спя и на пода, там не е меко. Не е комфортно. Няма нищо, на което да подпра изморената си глава след цял ден тревоги за световния мир. Защо ти не спиш на пода? Може би ще ти хареса...

Няма нищо по-романтично...

Няма нищо по-романтично от две хъскита отблагодаряващи се за получената храна с няколко свежи лигави целувки за добро утро. Идилията би била абсолютна, ако към целувките не прибавяха и сочни оригвания, които някак развалят романтиката на момента и я превръщат в тъпа американска комедия с главен герой дебел чичко, който ще наречем "Дебел Чичка". Всичко което прави Чичка във филма е да яде пред телевизора, потникът му да е загубил първоначалния си цвят от толкова кетчуп и мазнотийки,а Чичка да се оригва след всяка глътка бира.

Добре дошли в София!

Споделена неволя, все още цяла невелоя...

Преки участници:
1.Люлинска превъзходна и компания
2.Бини
3.Прешъс
4.Екоравновесие

От няколко месеца насам пред блока на Бини си е намерила място под слънцето една люлинска превъзходна, много вероятно изхвърлена.
Говорим за период от около 5 месеца.
Кучето е ДОСТА(меко казано) агресивно към Бини и Прешъс. Най-вече към тях. За разлика от повечето улични кучета, като му шътнеш или като се наведеш "в символичен жест, че взимаш камък или пръчка" не реагира. Бяхме в пряк двубой една хубава сутрин, когато ми се случи да остана в Бини за вечерта. 15 минути си се зъбехме една на друга. 15 минути, хора! Не преувеличавам! Нямам точен мерник и съм си недоскив, така че мятах някакви подръчни материали на посоки. Като се има предвид, че ако говорим в навлизане на територии ТЯ навлезе в моята, аз просто се опитвах да се прибера с Прешъс във входа, тя застана отпред и не ме пускаше да мина. Най-накрая, понеже съм див безумец, успях да я изтикам на 7-8м от мен и се възползвах от временната си победа и се прибрах в блока, преди отново да се е спуснала. Но това съм аз...след като съм влизала в ръкопашен бой с всякакви кучета, за да измъквам простодушния глупак от зъбите им, трудно ме впечатлява каквото и да било агресивно поведение, особено ако имам куче до себе си(просто ми дава някаква самоувереност, която нямам ако съм сама срещу агресивно куче).
Кучето буквално не позволява на Бини да излезе от тях! Усети ли я че слиза застава пред вратата на блока, лае и напада! Ако пък не дай си боже успее да излезе не я пуска да си влезе.
Тук идва приносът на "Екоравновесие", които от началото на февруари всяка седмица обещават, че ще дойдат и ще приберат кучето. Дошли веднъж и казали, че не било агресивно и че щели да го кастрират и да го върнат. Накрая се съгласили да го кастрират и да го преместят някъде другате, но от това "накрая" до сега...резултат никакъв. Последно обещали, че ще дойдат в събота(до колкото знам, те в събота не работят) и ще го приберат. Е, днес сме неделя...кучето все още е там.

Добре дошли в София.