От твоето хъски:
Защо си мислиш, че щом имам дебела козина и всички ми викат "зимно куче" аз трябва да спя на двор или пък на тераса? Нима това, че дебелия кожух ми доставя нужното количество топлина за да издържам и на -40C означава че задължително трябва да ме изпъдиш навън? Аз те обичам, обичам и леглото ти. Предпочитам да спя свряно в ръцете ти, отколкото изоставено навън в лично моята си перфектна къщичка! Предпочитам да те карам да се препотиш 30 пъти, когато няма парно, а навън е -20. Не го правя заради теб, не си мисли така. Просто обичам леглото ти. Обичам дебелото одеало, с което се завиваш. От него става чудесен чаршаф. Обичам и огромната възглавница, на която спиш. Главата ми идеално пасва в нея. Обичам да разчекна всичките си крайници върху огромното ти легло и да не остане място за теб. Обичам да се правя на заспало, когато ме ръгаш и буташ да се мръдна. Не обичам да спя и на пода, там не е меко. Не е комфортно. Няма нищо, на което да подпра изморената си глава след цял ден тревоги за световния мир. Защо ти не спиш на пода? Може би ще ти хареса...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар