Защо и какво харесва в хъскито?

Защо "хъски"?

Харесвам породата защото почти всичко в нрава й е отвъд всякакви граници. Хъскито не може да бъде поставено в рамка, тъй като тя не обхваща целият му творчески потенциал.
Това е едно енергично, изключително активно, инатливо, безкрайно умно и не винаги напълно адектавно създание. Не би опазило къщата и (обикновено) няма да насили непукизма ми до такава степен, че да донесе ентусиазирано хвърления предмет (пръчка, топка или друго) и определено би се опитало да изяде кокошките, агнето или котката (личните дворни, селски животни или пък нечии чужди - не е претенциозно). Но пък със сигурност ще те развесели когато се прибереш уморен, тъжен и в лошо настроение от дълъг ден. Би направило нещо колосално глупаво и след това би го споделило с теб, изпълнено с гордост. Това е куче, което има нескончаем запас от таланти и номера, които е способно да показва на стопанина си цял живот (при добро желание).

Какво харесвам в хъскито?

Харесвам идеята за баланс в това създание. Баланс, който на много моменти се губи както при "кучето на съседа", така и при кучетата по изложбените рингове. Породата е създадена около идеята за баланс - балансирано тяло; леки и свободни движения; опашка, която се носи по дължината на гърба, за да даде завършех на тази грация. Официалният стандарт на хъскито е замислен така, че да съчетае свободата с пълното уравновесяване в тялото. Движения, опашка, структура, козина, глава - всички те са отделни части на един механизъм, които без баланс помежду си биха били гротески. Прекалено голям размер, прекалено тежко, прекалено леко, тромаво, изпитващо затруднения в движенията, с прекалено дълга козина, с прекалено къса козина, с навита опашка - различни негативни влияния върху общата идея за баланс и "аеродинамика" в породата, които създават представа за съвсем друг тип кучета (може би санбернар със сини очи?).

Хъскито може да се опише изцяло с две думи: "грация" и "сила".

на снимката Лили и Джек