Защо и какво харесва в хъскито?

Защо "хъски"?

Харесвам породата защото почти всичко в нрава й е отвъд всякакви граници. Хъскито не може да бъде поставено в рамка, тъй като тя не обхваща целият му творчески потенциал.
Това е едно енергично, изключително активно, инатливо, безкрайно умно и не винаги напълно адектавно създание. Не би опазило къщата и (обикновено) няма да насили непукизма ми до такава степен, че да донесе ентусиазирано хвърления предмет (пръчка, топка или друго) и определено би се опитало да изяде кокошките, агнето или котката (личните дворни, селски животни или пък нечии чужди - не е претенциозно). Но пък със сигурност ще те развесели когато се прибереш уморен, тъжен и в лошо настроение от дълъг ден. Би направило нещо колосално глупаво и след това би го споделило с теб, изпълнено с гордост. Това е куче, което има нескончаем запас от таланти и номера, които е способно да показва на стопанина си цял живот (при добро желание).

Какво харесвам в хъскито?

Харесвам идеята за баланс в това създание. Баланс, който на много моменти се губи както при "кучето на съседа", така и при кучетата по изложбените рингове. Породата е създадена около идеята за баланс - балансирано тяло; леки и свободни движения; опашка, която се носи по дължината на гърба, за да даде завършех на тази грация. Официалният стандарт на хъскито е замислен така, че да съчетае свободата с пълното уравновесяване в тялото. Движения, опашка, структура, козина, глава - всички те са отделни части на един механизъм, които без баланс помежду си биха били гротески. Прекалено голям размер, прекалено тежко, прекалено леко, тромаво, изпитващо затруднения в движенията, с прекалено дълга козина, с прекалено къса козина, с навита опашка - различни негативни влияния върху общата идея за баланс и "аеродинамика" в породата, които създават представа за съвсем друг тип кучета (може би санбернар със сини очи?).

Хъскито може да се опише изцяло с две думи: "грация" и "сила".

на снимката Лили и Джек

Защо "Джек"?

Ретроспективно за името на Джек.

Първоначалната идея за име на новото кученце беше - нещо "ескимоско". Да, ама нищо "ескимоско" не ме грабна. Всичките звучаха...неподходящо. После, взимайки пример от многобройните имена на божества, които красят (образно казано) осанките на породи от ротвайлер до дакел, реших, че трябва да е нещо египетско. Защо египетско, ами защото е по-рядко срещано от гръцките имена. И задължително не трябва да има "р". За човек, който не може да казва "р", е по-добре да не кръщава кучето си Рори. След като семейния съвет отхвърли това ми предложение, което лично аз считах за приемливо, отидох в друга посока - книгите.

Естествено, първо се метнах на Властелина, от толкова много имена - все някое ще е подходящо за една дребна, хапеща твар. Задълбоченото ми търсене беше съпроводено с пълен провал и нито едно име не подхождаше на тази ярка кучешка личност, освен може би - Саурон или Мелкор? Поради обективни причини реших да не натоварвам едно 5 килограмо зверче с такова тежко име, туко виж си го заслужи с времето! Минахме в търсене и през "Хрониките на Амбър", но заради онова неспасяемо "р" почеве от 90% от атрактивните имена отпаднаха.

И тогава се сетих - четях "Джек от сенките". Джек? Че какво интересно има в това име? Jack e, но всъщност е Джек, защото това не е Джак Спароу, това е Джек. Нищо че Джек от сенките всъщност е Jack. Докато подобни логични мисли се въртяха в главата ми, чорапите и пръстите на краката ми бяха безмилостно ядени и дъвкани, което доведе до друга идея - щом ще е Джек, защо да не е Джекил. А ако е Джекил, защо да не е Хайд?

За да не предизвиквам съдбата се спрях на Джекил, все пак никой не иска вкъщи да си има един мистър Хайд, много по-добре е да се наслаждава на доктор Джекил. И след като ще е Джекил, защо да не е Джек, като онзи на Зелазни? Така хем ше е Jack, хем няма да е Джак.
Ето как Джек стана Джек, който всъщност е Джекил.