Много от хората, които познавам било то чрез кучкарството на живо или онлайн се оплакват, че кучетата им на първа разходка са били страхливи, не ходели на повод, не общували с други кучета, запъвали се на едно място и не искали да мръднат.
Ние подобен проблем нямахме.
Още с помирисването на въздуха, Джек се изтреля като торпедо през входната врата и взе да разучава боклуците около контейнера за боклук. След това видя хората. О, Боже! Хора, различни от тия вкъщи! Манна небесна! И...разбира се започна да скача по тях от радост, когато беше прекалено ентусиазиран ги понапикаваше малко...
С кучетата също нямахме проблеми. Доста напористо се закачаше с огромна българска овчарка, но все пак до 6 месечна възраст предпочиташе мини породите и бебетата. Но никога не е отказвал спаринг партньори извън неговата категория.
Единственият път, когато се стресна от нещо беше от дете с маска на тигър, но и аз се стреснах. Изкочи от храстите и започна да пищи "кученцеее", беше тъмно, а зрението си играе шеги на тъмно и маската беше доста злокобна на тази светлина. (После защо не харесвам клоуни! )
Всъщност ако трябва да дам съвет как да се преудолее това, то той ще бъде "Лигавете си кучето!" Канете пищящите си приятелки у вас да му се радват, запознайте го с огледолото отблизо. Обяснете му, че отражението не е друго куче...В никакъв случай не го поощрявайте, като го галите и му обяснявате мазнично "Няма нищо", защото никога няма да спре да се страхува по този начин
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар