Много от хората, които познавам било то чрез кучкарството на живо или онлайн се оплакват, че кучетата им на първа разходка са били страхливи, не ходели на повод, не общували с други кучета, запъвали се на едно място и не искали да мръднат.
Ние подобен проблем нямахме.
Още с помирисването на въздуха, Джек се изтреля като торпедо през входната врата и взе да разучава боклуците около контейнера за боклук. След това видя хората. О, Боже! Хора, различни от тия вкъщи! Манна небесна! И...разбира се започна да скача по тях от радост, когато беше прекалено ентусиазиран ги понапикаваше малко...
С кучетата също нямахме проблеми. Доста напористо се закачаше с огромна българска овчарка, но все пак до 6 месечна възраст предпочиташе мини породите и бебетата. Но никога не е отказвал спаринг партньори извън неговата категория.
Единственият път, когато се стресна от нещо беше от дете с маска на тигър, но и аз се стреснах. Изкочи от храстите и започна да пищи "кученцеее", беше тъмно, а зрението си играе шеги на тъмно и маската беше доста злокобна на тази светлина. (После защо не харесвам клоуни! )
Всъщност ако трябва да дам съвет как да се преудолее това, то той ще бъде "Лигавете си кучето!" Канете пищящите си приятелки у вас да му се радват, запознайте го с огледолото отблизо. Обяснете му, че отражението не е друго куче...В никакъв случай не го поощрявайте, като го галите и му обяснявате мазнично "Няма нищо", защото никога няма да спре да се страхува по този начин
вторник, 29 декември 2009 г.
Първа изложба
Първата ни изложба беше провал.
Грандиозен провал, защото нито аз, нито Джек знаехме какво правим там.
Да не говорим, че седмица по-рано той беше набеден за краставо псе от ветеринар, който си разбира от работата.
(Това е тема за цяла нова публикация, така че - окачвайте я.)
В последствие на епичните битки с ветовете, Джек имаше дупка на крака. А благодарение на глупостта си имаше и дупка в главата, през която да се излива мозъка.
Седмица преди изложбата Джек си разби муцуната толкова ужасяващо, че с право можех да мисля, че ще остане без зъби, език, някое око и нос. Имаше кръв навсякъде по муцуната, навсякъде по стълбите и навсякъде по него. Добре, може би преувеличавам малко за количеството кръв.
След като сърцето ми подскочи и се зарови "там някъде" от страх и се прибрахме реших да проверя внимателно, каква е причината за този порой от кръв.
Оказа се, че от езика бая можело да изтече. Въпреки грандиозното размазване в стълбите единственото поражение беше прехапан език! Той затова и до ден днешен виси под доста странен ъгъл.
На първата ни изложба имахме доста преживявания.
Имаше много кучета! Много, много много кучета! Никога не бях виждала толкова много на едно място. На 2/3 от тях дори не знаех към коя порода принадлежат.
Трябваха ми около половин година за да вдена и как се разпределят породните групи, какво е това МФК-Международна федерация по кинология/FCI/, какво правят тия там и защо. Трябваха ми и още толкова за да разбера как се пращат заявки за участие в излобжи. Дълго време не бях на ясно, че съществуват много клубове за породи и групи към БРФК(Българска Републиканса Федерация по Кинология).
Бръмбарите в главата ми трябваше да включат на бързо щъкане.
Грандиозен провал, защото нито аз, нито Джек знаехме какво правим там.
Да не говорим, че седмица по-рано той беше набеден за краставо псе от ветеринар, който си разбира от работата.
(Това е тема за цяла нова публикация, така че - окачвайте я.)
В последствие на епичните битки с ветовете, Джек имаше дупка на крака. А благодарение на глупостта си имаше и дупка в главата, през която да се излива мозъка.
Седмица преди изложбата Джек си разби муцуната толкова ужасяващо, че с право можех да мисля, че ще остане без зъби, език, някое око и нос. Имаше кръв навсякъде по муцуната, навсякъде по стълбите и навсякъде по него. Добре, може би преувеличавам малко за количеството кръв.
След като сърцето ми подскочи и се зарови "там някъде" от страх и се прибрахме реших да проверя внимателно, каква е причината за този порой от кръв.
Оказа се, че от езика бая можело да изтече. Въпреки грандиозното размазване в стълбите единственото поражение беше прехапан език! Той затова и до ден днешен виси под доста странен ъгъл.
На първата ни изложба имахме доста преживявания.
Имаше много кучета! Много, много много кучета! Никога не бях виждала толкова много на едно място. На 2/3 от тях дори не знаех към коя порода принадлежат.
Трябваха ми около половин година за да вдена и как се разпределят породните групи, какво е това МФК-Международна федерация по кинология/FCI/, какво правят тия там и защо. Трябваха ми и още толкова за да разбера как се пращат заявки за участие в излобжи. Дълго време не бях на ясно, че съществуват много клубове за породи и групи към БРФК(Българска Републиканса Федерация по Кинология).
Бръмбарите в главата ми трябваше да включат на бързо щъкане.
понеделник, 28 декември 2009 г.
За изхождането по нужда
Чудех се дали да не го включа към предната публикация, но то заслужава да има свое собствено място под слънцето. Или пък в линковете на гугъл.
Веднага ще забележите, че кученцето ака и изпишква повече отколкото реално може да побере.
Въобще не се шегувам!
Джек изпикаваше литри още преди да почне да изпива литри вода на ден.
Акането ми е болна тема и до днес.
Не мога да разбера как може навън изкарваше миниатюрно кравайче, а вкъщи-цял отряд!
Може би хъскитата са наследници на Алф и вместо 1 имат цели 4 корема, в които да побират храната и после от 4те едновременно да изкарват ненужното.
Проклет да си, Алф!?
Веднага ще забележите, че кученцето ака и изпишква повече отколкото реално може да побере.
Въобще не се шегувам!
Джек изпикаваше литри още преди да почне да изпива литри вода на ден.
Акането ми е болна тема и до днес.
Не мога да разбера как може навън изкарваше миниатюрно кравайче, а вкъщи-цял отряд!
Може би хъскитата са наследници на Алф и вместо 1 имат цели 4 корема, в които да побират храната и после от 4те едновременно да изкарват ненужното.
Проклет да си, Алф!?
Първи дни и първи унищожения
Първите дни за едно куче в новия му дом и стопанин, който за пръв има куче са доста подвеждащи.
Създават впетачление, че светът е розов, пълен с еднорози, които пърдят пеперудки.
Така беше и при нас.
Джек, който тогава се подвизаваше под имената "бебееее" , "кучиииии", "пикльоооо", "посеркооо" (всичко с най-мазно умиление в гласа) беше истинско бижу.
Оставаше сам без да се чуди какво да изяде, не виеше все едно го колят и гледаше така, все едно някой му е изял близалката.
Беше най-очарователното кученце на света!
Това беше...първата седмица, може би до средата на втората.
Първите жертви на страхът, че остава сам бяха вестниците, хартийките и пликовете. Всъщност те имат за цел да създават впечатление, че пораженията са далеч по-големи.
Ставайки все по-голям, свиквайки с дома си, в списъка на унищожените започнаха да влизат моливи за очи, четки, кабела за връзка с контакта на компютъра, който сам смъкваше от бюрото ми, паркета, (леко понаяден в единия ъгъл, майка ми и до ден днешен обвинява майсторите, които слагаха дограмата, само ако знаеше). Диванът беше нещо, върху което се пикае и спи, затова не беше годен за ядене.
После започна виенето.
Сърцераздирателно и същевременно толкова досадно...
Създават впетачление, че светът е розов, пълен с еднорози, които пърдят пеперудки.
Така беше и при нас.
Джек, който тогава се подвизаваше под имената "бебееее" , "кучиииии", "пикльоооо", "посеркооо" (всичко с най-мазно умиление в гласа) беше истинско бижу.
Оставаше сам без да се чуди какво да изяде, не виеше все едно го колят и гледаше така, все едно някой му е изял близалката.
Беше най-очарователното кученце на света!
Това беше...първата седмица, може би до средата на втората.
Първите жертви на страхът, че остава сам бяха вестниците, хартийките и пликовете. Всъщност те имат за цел да създават впечатление, че пораженията са далеч по-големи.
Ставайки все по-голям, свиквайки с дома си, в списъка на унищожените започнаха да влизат моливи за очи, четки, кабела за връзка с контакта на компютъра, който сам смъкваше от бюрото ми, паркета, (леко понаяден в единия ъгъл, майка ми и до ден днешен обвинява майсторите, които слагаха дограмата, само ако знаеше). Диванът беше нещо, върху което се пикае и спи, затова не беше годен за ядене.
После започна виенето.
Сърцераздирателно и същевременно толкова досадно...
Как се спрях на породата?
Навсякъде пише, че от стопанин, който не е изчел всичко за породата, на която се е спрял няма да излезе добър стопанин.
Не отричам това. Винаги съм твърдяла, че съм калпава дори и за пишман стопанин.
Всъщност аз бях чела доста за обучението, отглеждането, развитието, стандарта....на лабрадорите. Макар в момента определено, да не са толкова привлекателни в очите ми, колкото хъскитата, тогава бяха. Това тогава беше края на 2007 до май 2008.
Бях решила да взема кученце от приятелка. Нещата пропаднаха в последния момент. А моята жалка душица се беше разклатила още в самото начало, когато кученцата се родиха.
Така или иначе лабрадорчето ми се размина, а беше средата на април и бях решена, че тази година НАЙ-накрая ще имам куче.
Спрях се на голдън ретривър, НОК, хъски и лабрадор. (НОК е една от любимите породи на майка ми, сигурно още страда, че не избрахме овчарката) Може би не ги подредих правилно, хъскито трябва да е написано с червено и да е последно от изброените. Да забелязвате нещо странно в този избор. Наред с примерните кучета, съм наредила и откачалката измежду породите.
След проверка в развъдници за НОК и голдън ретривър, лабрадорът бавно отстъпи място на останалите, разбрах кога се очакват кучила, но продължих да се ровя. Случайно видях подфорума за хъски в дог.бг и още по-случайно видях темата за кучилата. И ето го там....не, не беше Джек.
Да си призная, не беше любов от пръв поглед с него. Искам да кажа...не беше любов от първа снимка. Той беше третия от фаворитите ми. Но беше и от кучилото, което най-малко очаквах да има свободни кученца. Всъщност очакванията ми бяха грешни.
Когато отидох да видя кученцата единствен той прояви интерес към мен. Какво неблагоразумие от негова страна!
Ако сега имах възможност да избирам, сигурно пак бих избрала него, но за второ куче определено бих се постарала повече при избора си. Мда, второ куче...някой ден и ти ще дойдеш.
Когато отидох за да го видя вече бях прочела стандарта на породата, основните въпроси и отговори, но някак изречения като "трудно се поддава на обудение", "хъскито е инат, обича стопанина си, но не му е роб", "понякога са доста шумни" минавах по диагонал.
Както ви казах, не съм стопанин за подражание!
Не отричам това. Винаги съм твърдяла, че съм калпава дори и за пишман стопанин.
Всъщност аз бях чела доста за обучението, отглеждането, развитието, стандарта....на лабрадорите. Макар в момента определено, да не са толкова привлекателни в очите ми, колкото хъскитата, тогава бяха. Това тогава беше края на 2007 до май 2008.
Бях решила да взема кученце от приятелка. Нещата пропаднаха в последния момент. А моята жалка душица се беше разклатила още в самото начало, когато кученцата се родиха.
Така или иначе лабрадорчето ми се размина, а беше средата на април и бях решена, че тази година НАЙ-накрая ще имам куче.
Спрях се на голдън ретривър, НОК, хъски и лабрадор. (НОК е една от любимите породи на майка ми, сигурно още страда, че не избрахме овчарката) Може би не ги подредих правилно, хъскито трябва да е написано с червено и да е последно от изброените. Да забелязвате нещо странно в този избор. Наред с примерните кучета, съм наредила и откачалката измежду породите.
След проверка в развъдници за НОК и голдън ретривър, лабрадорът бавно отстъпи място на останалите, разбрах кога се очакват кучила, но продължих да се ровя. Случайно видях подфорума за хъски в дог.бг и още по-случайно видях темата за кучилата. И ето го там....не, не беше Джек.
Да си призная, не беше любов от пръв поглед с него. Искам да кажа...не беше любов от първа снимка. Той беше третия от фаворитите ми. Но беше и от кучилото, което най-малко очаквах да има свободни кученца. Всъщност очакванията ми бяха грешни.
Когато отидох да видя кученцата единствен той прояви интерес към мен. Какво неблагоразумие от негова страна!
Ако сега имах възможност да избирам, сигурно пак бих избрала него, но за второ куче определено бих се постарала повече при избора си. Мда, второ куче...някой ден и ти ще дойдеш.
Когато отидох за да го видя вече бях прочела стандарта на породата, основните въпроси и отговори, но някак изречения като "трудно се поддава на обудение", "хъскито е инат, обича стопанина си, но не му е роб", "понякога са доста шумни" минавах по диагонал.
Както ви казах, не съм стопанин за подражание!
Кратко въведение
Макар с близо 2 години закъснение, много останали в историята, но не и в паметта ми, събития, които е трябвало да бъдат записани искам да споделя с целите 2ма читатели(благодаря ти, мамо...ако разбереш за съществуването на това) какво е живота с хъски.
Блогът няма да има за цел да е напътствие в отглеждането. В доста от случаите показва какво НЕ е препоръчително да се прави(по капс лок-а на "не", можете да се досетите, че "препоръчително" е доста смекчено).
Няма за цел да ви учи как да бъдете добри стопани, всеки в даден момент се дъни, признайте си!
Няма за цел и да покаже колко правописни грешки мога да допусна в рамките на 5 изречения, това вече съм го показала по кучешките форуми.
Надявам се един ден, когато се върна назад да мога да си припомня какво е ставало чрез тези кратки разказчета.
Приятно прекарване на тази страница! Надявам се да се забавлявате, да плачете, да се скъсвате от рев, да си късате косите от яд, да се напикавате от смях и прочее... заедно с мен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)