Първоначалната идея за име на новото кученце беше - нещо "ескимоско". Да, ама нищо "ескимоско" не ме грабна. Всичките звучаха...неподходящо. После, взимайки пример от многобройните имена на божества, които красят (образно казано) осанките на породи от ротвайлер до дакел, реших, че трябва да е нещо египетско. Защо египетско, ами защото е по-рядко срещано от гръцките имена. И задължително не трябва да има "р". За човек, който не може да казва "р", е по-добре да не кръщава кучето си Рори. След като семейния съвет отхвърли това ми предложение, което лично аз считах за приемливо, отидох в друга посока - книгите.
Естествено, първо се метнах на Властелина, от толкова много имена - все някое ще е подходящо за една дребна, хапеща твар. Задълбоченото ми търсене беше съпроводено с пълен провал и нито едно име не подхождаше на тази ярка кучешка личност, освен може би - Саурон или Мелкор? Поради обективни причини реших да не натоварвам едно 5 килограмо зверче с такова тежко име, туко виж си го заслужи с времето! Минахме в търсене и през "Хрониките на Амбър", но заради онова неспасяемо "р" почеве от 90% от атрактивните имена отпаднаха.
И тогава се сетих - четях "Джек от сенките". Джек? Че какво интересно има в това име? Jack e, но всъщност е Джек, защото това не е Джак Спароу, това е Джек. Нищо че Джек от сенките всъщност е Jack. Докато подобни логични мисли се въртяха в главата ми, чорапите и пръстите на краката ми бяха безмилостно ядени и дъвкани, което доведе до друга идея - щом ще е Джек, защо да не е Джекил. А ако е Джекил, защо да не е Хайд?
За да не предизвиквам съдбата се спрях на Джекил, все пак никой не иска вкъщи да си има един мистър Хайд, много по-добре е да се наслаждава на доктор Джекил. И след като ще е Джекил, защо да не е Джек, като онзи на Зелазни? Така хем ше е Jack, хем няма да е Джак.
Ето как Джек стана Джек, който всъщност е Джекил.
